Туристическа разходка в открития космос - сюжет от страниците на научнофантастичните романи, стана реалност през 2024 г. Това е и едно от емблематичните постижения в сферата на космоса през отиващата си година, в която САЩ отново стъпиха на Луната след повече от пет десетилетия, но този път с частен безпилотен апарат.

През септември беше даден старт на мисията "Полярна зора" (Polaris Dawn) с основна задача туристи да излязат в открития космос за първи път в историята. Пробивът реализира компанията "Спейс Екс" на Илон Мъск. На борда на капсулата "Дракон" бяха четирима души - милиардерът Джаред Айзъкман, командир на полета, бившият пилот от военновъздушните сили на САЩ Скот "Кид" Поти, както и оперативните инженери на "Спейс Екс" Анна Менън и Сара Гилис.

Айзъкман излезе извън капсулата за първата частна космическа разходка в историята, но без да се отдалечава от апарата, както беше инструктиран. Смятани за една от най-рисковите дейности на аеронавтиката, космическите разходки до септември т.г. бяха осъществявани само от професионални астронавти.

Джаред Айзъкман отказа да обяви публично сумата, която е платил, за да е първият турист, излязъл в открития космос. След историческото преживяване, избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп, който предстои да положи клетва на 20 януари 2025 г., номинира Айзъкман за ръководител на американската космическа агенция. 

Луната остана сред приоритетите на НАСА и тази година, като още през февруари беше постигнат сериозен успех. Частната компания от Тексас "Интюитив машинс" (Intuitive Machines) върна САЩ на естествения спътник на Земята. Спускаемият безпилотен робот "Одисей" кацна близо до южния полюс на Луната. Мисията му, определена от НАСА и "Интюитив машинс" за успешна, приключи за шест дни. От космическата агенция на САЩ казаха, че са извлечени научни данни от устройства на апарата.

Кацането на "Одисей" на естествения спътник на Земята е първото контролирано спускане на лунната повърхност от американски космически кораб след "Аполо 17" през 1972 г. 

САЩ са си поставили за цел да върнат астронавти на Луната преди Китай, който планира да изстреля свой космически кораб с екипаж през 2030 г. Тази година сондата "Чанъе-6" взе скални проби от обратната страна на Луната и успешно се завърна на Земята с тях. Така Китай стана първата страна с подобно постижение. Космическата агенция на азиатската страна определи успеха като "безпрецедентен подвиг в историята на човешкото изследване на Луната".

На този фон НАСА обяви, че следващата мисия от програмата "Артемида", при която четирима астронавти ще обиколят Луната и ще се върнат, е отложена за април 2026 г., като първоначално трябваше да е през септември 2025 г. Така третият етап от проекта - кацане на Луната от двама астронавти, се отлага с около година и може да се реализира най-рано 2027 г. 

Япония също активно работи по своя лунна програма и през януари т.г. апаратът SLIM  (Smart Lander for Investigating Moon) направи историческо за страната кацане на естествения ни спътник. Сондата събрани данни, за които се твърди, че могат да помогнат да се установи произхода на Луната. В края на август мисията беше прекратена.

Луната Европа на планетата Юпитер също е обект на интерес за учените. През октомври НАСА постави началото на мисията на сондата "Европа Клипър". Апаратът няма да търси живот, а се очаква да определи дали условията там могат да го поддържат. Учените предполагат, че под ледената кора на луната на Юпитер има океан. Пътуването до целта ще отнеме на космическия апарат пет години и половина.

Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" и през 2024 г. направи важни открития, сред които планета, която обикаля около съседна звезда със суперорбита; най-отдалечената галактика, наблюдавана някога; скалиста планета с атмосфера и др. Свръхмодерният апарат продължава да наднича в най-далечните краища на Вселената, т.е. гледа назад във времето.

В последните дни на 2024 г. беше отчетен пореден успех и при изследването на Слънцето. Сондата "Паркър" на НАСА се приближи само на 6,1 милиона километра от слънчевата повърхност - нещо, което досега не е постигано от друг апарат. Задачата й е да изследва слънчевата корона - външната атмосфера, част, която е по-гореща от фотосферата или "повърхността" на звездата. "Никой обект, създаден от човека, не е преминавал толкова близо до звезда, така че "Паркър" наистина ще връща данни от неизследвана територия", каза Ник Пинкин от Лабораторията по приложна физика към университета "Джонс Хопкинс". 

Човечеството е в разгара на нова ера на космически полети и открития, която едва сега започва, писа в. "Ю Ес Ей тудей". Според изданието в следващите години ще се разширят границите на това, което е смятано за възможно. "Това е златната епоха на изследването на космоса", каза директорът на НАСА Бил Нелсън пред студенти в Аулата на Софийския университет (СУ) ``Св. Климент Охридски``. През октомври той беше в България и изнесе лекция в рамките на събитието ``Ало, Космос! Говори НАСА!`` – ``Поколението Артемида: Как международното сътрудничество ще подхрани нашето пътуване до Луната и отвъд нея``. 

Тази година не липсваха и сериозни космически предизвикателства, като изпълнението на решенията за част от тях се прехвърлят в новата година. НАСА планира да върне на Земята блокираните от юни в космоса астронавти Сунита Уилямс и Бари Уилмор. Корабът им "Старлайнър" на компанията "Боинг", с който пристигнаха, аварира при първата си дълго отлагана пилотирана мисия. Заради възникналите проблеми беше преценено, че връщането на двамата астронавти с апарата е рисково, като "Старлайнър" се прибра без екипаж през септември. Престоят на Уилямс и Уилмор на Международната космическа станция неколкократно бе удължаван, докато се реши как да се върнат. НАСА намери начин - ще ги прибере с капсула на "Спейс Екс". Това трябваше да стане през февруари, но преди дни стана ясно, че засега Уилямс и Уилмор ще останат в космоса поне до март.